Аконит
Това силно отровно растение с красиви цветове.
Природата - източник на иновации
Аконит (Аконитум) или още самакитка, трескавиче, вълче биле, омаяк е растение с превъзходни цветчета. Известно е и като „растителен арсеник“ заради смъртоносната си токсичност. Дълго време това растение, едновременно красиво и опасно, е било използвано като отрова. Днес вече може да бъде трансформирано в полезни за здравето решения. За целта ние използваме само цели диви растения, събрани във Франция в края на периода им на цъфтеж.
Аконитът е издръжливо планинско растение
Аконит, или Aconitum napellus на латински, е растение от семейство Лютикови (Ranunculaceae). „Aconitum“ произлиза от гръцкото „akê“, което означава стрела, защото върховете на стрелите са били покрити със смъртоносен сок от аконит. А „napellus“ е умалително от латинското napus, което означава „ряпа“, и се отнася към формата на корените му. Аконит е известен и като „Шлемът на Юпитер“. Това име то дължи на красивите си цветове във формата на гръцки шлем. Родът Aconitum съдържа изключително токсични видове... с опасно емоционални имена. Аконит убиец на вълци (Aconitum lycoctonum), отровен аконит (Aconitum anthora) или свиреп аконит (Aconitum ferox). Последният е всъщност е най-токсичното растение в света.
Аконитът е многогодишно растение и се среща в европейските и азиатските планини на надморска височина, варираща между 500 и 2500 метра. Вирее по брега на потоците, на хладни, влажни и сенчести места и може да издържи на студ до -25°C. В Корсика се среща подвид, наречен Aconitum napellus corsicum, включен в списъка на защитените видове на острова.
Аконит, отрова от ада
Според гръцката митология аконитът произлиза от слюнката на Цербер: опасното триглаво куче, което пази входа към подземното царство на Хадес. Херакъл (Херкулес на лат.) е бил този, който го извежда на земята след последния си 12-ти подвиг. Това, което е сигурно, е, че растението е известно още от древността със своята токсичност и че много рано е било използвано за направата на страховита отрова. Много народи, включително галите, намазвали стрелите си с неговия сок, за да ги направят смъртоносни. И се говори, че именно със смес от бучиниш и аконит, Ханибал се е самоубил, за да не бъде заловен от римляните. През Средновековието растението е било средство за черна магия за лечение на онези, които са се превръщали във върколаци. А по време на Ренесанса скандалното семейство Борджия го използвало, за да отрови опонентите си.
Как да разпознаем аконита?
Аконитът е многогодишно тревисто растение с височина от 1 до 2 метра. Разпознава се лесно по цветовете, които са с формата на гръцки шлем. Цъфти от юли до септември със сини или лилави цветове, подредени в гроздовидни съцветия. Обемната им чашка е изградена от пет неравни чашелистчета. Отвътре венчето съдържа две извити венчелистчета плюс три други, много малки, почти неоформени. Що се отнася до тичинките, те са многобройни и по-къси от чашката. Листата на аконита са тъмнозелени, редуващи се и цилиндрични. Стъблата са дълги, прави, голи и цилиндрични. Плодниците му са изградени от три или по-рядко пет продълговати шушулки, които, когато узреят, се отварят за да разпръснат множество семена. Аконитът е растение геофит (рacтeниe, чиитo вeгeтaтивни opгaни ce paзвивaт пoд зeмятa). Това означава, че корените му, дебели и кафяви, изчезват (умират) през есента, за да бъдат заменени от млади дъщерни грудки.
Внимание: „растителен арсен“!
Древните наричали аконита „растителен арсен“. Защото това растение съдържа мощна отрова: аконитин. Поглъщането на този алкалоид, открит от немския химик Rudolph Brandes през 1819 г., може да бъде смъртоносно. Аконитинът причинява повръщане, забавяне на дишането, води до обща липса на реакция и завършва с парализа и фатална асфиксия. Листа, стъбла, семена: всички части на растението са отровни, но най-много алкалоиди съдържат корените. Смята се, че 2-3 грама корени на аконит са достатъчни, за да причинят смърт. Агонията може да продължи 12 часа и към днешна дата не съществува антидот. Така че, очевидно, за тези, които биха искали да култивират това красиво, но опасно декоративно растение в градината си, силно препоръчваме да използват ръкавици и да се измият бързо в случай на контакт с кожата. И накрая, последен съвет: трябва също да избягваме консумацията на мед от кошери, разположени наблизо до това растение.
Знаете ли,че ?
Твърди се, че тибетските селяни натриват устата и ноздрите на животните си със сварени листа от аконит. Защо? За да ги научат колко опасно е това растение и по този начин да ги предпазят от потенциално отравяне. Донякъде брутален метод, но очевидно ефективен.
