logo boiron

Черен бъз

Черен бъз: плодове, които са добри за консумация и полезни за нашето здраве.

Черният бъз, чието научно име е Sambucus nigra L., е познат у нас и още като свирчовина. Наричат го така, защото клоните му имат мека сърцевина и след изваждането ѝ стават за свирки. На френски името му е „sureau” ("sur" от старофренски) и дължи името си на киселия вкус на плодовете си. Плодовете на черния бъз са много търсени от птиците. Ние ги ценим когато са добре узрели и преработени. Тези плодчета също могат да бъдат източник за фармацевтичните лаборатории при разработване на полезни за здравето разреждания.

sureau

Как изглежда Черният бъз?

Черният бъз е дървовидно растение, което може да достигне до 12 метра височина. Листата му са срещуположни и образувани от 5 до 7 листчета с назъбени ръбове. Белите му цветове са събрани в съцветия коримби във формата на сенници. Тоест те започват от различни точки и разцъфтяват на една и съща равнина. Неговите гроздовидни плодове са почти черни, когато узреят и често съдържат няколко семена. Те са годни за консумация, но внимавайте: зелени или незрели, те съдържат цианогенни производни и могат да причинят повръщане и/или диария. За консумация са подходящи само добре узрелите.

Къде расте бъзът?

Бъзът се среща в голяма част от Европа, в Западна Азия и в Северна Африка. В Европа има 3 вида, един от които е Черният бъз (Sambucus nigra L.), който е и най-разпространеният. В Северна Америка има 3 вида бъз, а в Азия – 1 вид. В дивата природа расте свободно и е много разпространен. Черният бъз също е широко разпространен в урбанизираните райони. Всъщност той е ценен, защото образува жив плет и освен това е рудерален храст (от латински „ruderis“ - развалини). Това означава, че вирее много добре в среди, модифицирани от човешка дейност (жилищни райони, зони за паркиране, руини и др.)

sureau

Растение, което познава музиката

Латинското наименование на бъза, Sambucus, няма известна етимология. Предполага се, че произлиза от древногръцкото „sambúkē“, което обозначава флейта или арфа. Стръковете от бъз наистина са били много популярни за направата на малки духови инструменти. А нежната сърцевина на бъза, след издълбаване на стъблата, е била използвана като естествена дъвка. Дори днес в Словакия, Fujara (Фуджара) и Koncovka (Концовка), две флейти, традиционно използвани от овчарите, се правят от стъбла на бъз. Имайте предвид, че Sambucus също е коренът на думата „Sambuca“ (Самбука), италиански ликьор приготвен от бъз, който трябва да се пие в умерени количества, разбира се.

Какви са предимствата на бъза?

Лечебните качества на бъза са известни още от древността. Така гръцкият лекар Диоскорид препоръчва приемането му за улесняване на евакуация на жлъчката към червата. Тази очистителна употреба продължила до 17-ти век. В Испания, сиропът е бил известен като „бъзов мед“, защото се е използвал за толкова много проблеми и е признат за „истинската панацея на селяните“. През 1999 г. СЗО признава традиционната употреба на цветове от бъз като потогонно средство, т.е. способно да предизвиква изпотяване. И днес цъфтящите върхове и зрелите плодове на Черния бъз се използват от Лаборатории Boiron за разработване на полезни за здравето разреждания. Освен това към бъза има и друг научен интерес: стъблата на младите растения, изсушени и разделени на две,  биолозите използват като основа при извършване на микроскопски изследвания.

Знаете ли че?

В седмия и последен роман от поредицата на Дж. К. Роулинг, „Хари Потър и Даровете на смъртта“, една от реликвите, пръчка с несравнима сила, е направена от бъзов клон. В оригиналната версия името на тази пръчка е „The elder wand“ (Бъзовата пръчка). Име, в което има игра на думи, защото английската дума „elder“ е с двойно значение и означава едновременно „бъз“ и „старейшина“; „старши“.

Dr Khalil Taoubi
Статията е написана в сътрудничество с:
Д-р Халил Тауби
Доктор по фармакогнозия. Експерт ботаник и токсиколог.