Черен бъз

Черният бъз, чието научно име е Sambucus nigra L., е познат у нас и още като свирчовина. Наричат го така, защото клоните му имат мека сърцевина и след изваждането ѝ стават за свирки. На френски името му е „sureau” ("sur" от старофренски) и дължи името си на киселия вкус на плодовете си. Плодовете на черния бъз са много търсени от птиците. Ние ги ценим когато са добре узрели и преработени. Тези плодчета също могат да бъдат източник за фармацевтичните лаборатории при разработване на полезни за здравето разреждания.

Къде расте бъзът?

Бъзът се среща в голяма част от Европа, в Западна Азия и в Северна Африка. В Европа има 3 вида, един от които е Черният бъз (Sambucus nigra L.), който е и най-разпространеният. В Северна Америка има 3 вида бъз, а в Азия – 1 вид. В дивата природа расте свободно и е много разпространен. Черният бъз също е широко разпространен в урбанизираните райони. Всъщност той е ценен, защото образува жив плет и освен това е рудерален храст (от латински „ruderis“ - развалини). Това означава, че вирее много добре в среди, модифицирани от човешка дейност (жилищни райони, зони за паркиране, руини и др.)

Какви са предимствата на бъза?

Лечебните качества на бъза са известни още от древността. Така гръцкият лекар Диоскорид препоръчва приемането му за улесняване на евакуация на жлъчката към червата. Тази очистителна употреба продължила до 17-ти век. В Испания, сиропът е бил известен като „бъзов мед“, защото се е използвал за толкова много проблеми и е признат за „истинската панацея на селяните“. През 1999 г. СЗО признава традиционната употреба на цветове от бъз като потогонно средство, т.е. способно да предизвиква изпотяване. И днес цъфтящите върхове и зрелите плодове на Черния бъз се използват от Лаборатории Boiron за разработване на полезни за здравето разреждания. Освен това към бъза има и друг научен интерес: стъблата на младите растения, изсушени и разделени на две,  биолозите използват като основа при извършване на микроскопски изследвания.